Тема на месец март

Прееклампсията се отнася към хипертензивните заболявания, утежняващи бременността.
Тяхната класификация е следната:
I.Хипертония предизвикана от бременността:

  1. Хипертония без протеинурия и патологични отоци. Наричат я още „ транзиторна хипертония”.
  2. Прееклампсия- с протеинурия и/или с патологични отоци. Има две форми:
    • Умерено изразено форма ( mild);
    • Тежка форма (severe);
  3. Еклампсия- протеинурия и патологични отоци, придружени с конвулсии.

II. Хипертония влошена от бременността.
III. Хронична хипертония.  
Прееклампсията е бързо прогресиращо състояние, засягащо както майката, така и плода. Най-често се проявява по време на бременността и след периода на раждане. Ранното проследяване на симптомите и изследванията са изключително важни за ранното овладяване на това състояние, което носи риск за живота и на майката и на плода.
Симптоми:

                                                                           

  1. Високо кръвно налягане–  над 130/90mmHg;
  2. Протеинурия (белтък в урината);
  3. Субективна триада:
    • главоболие;
    • болки в епигастриума (гадене, повръщане);
    • зрителни смущения ( двойно или замаглено виждане);
  1. Отоци по крайниците и лицето; 
  2. Промяна в лабораторните показатели ( серумен креатинин, чернодробни ензими, хипербилирубинемия) ;
  3. Бързото увеличаване на тегло ( >1,5-2 кг / седмично );
  4. Олигурия.

      Трябва да се има в  предвид това , че не всички жени с отоци и/или рязко повишаване на теглото страдат от прeеклампсия и не всички жени с прееклампсия имат явно изразени отоци и/или рязко покачване на теглото. Някои от симптомите често се считат за нормално  съпътстващи бременността, затова е важно да не се пропускат консултации, където с изследвания може да се установи наличието на заболяването.
 
Влиянието върху плода:
Зависи от тежестта на прееклампсията. Най- често се наблюдава изоставане в растежа на плода( интраутеринна ретардация), поради намаляне на кръвотока към него. При тежките форми, ако плода не се роди своевременно, той може да загине .
     Кога може да се прояви:
В периода на бременността прееклампсията възниква най- често след 20 гестационна седмица. След раждането опасността е между 6-8 седмица ( най- често до 48 час).

      Жени с повишен риск за развитие на прееклампсия:
1.Генетично предразположение ;
2.При бременни жени над 40 години;
3.Жени, които страдат от високо кръвно налягане, диабет, бъбречни заболявания, някои автоимунни заболявания, при жени с наднормено тегло, при многоплодна бременност;
4.Прекарана прееклампсия при предишна бременност;
5.При бременни за първи път.

   Последствия:
Колкото по- рано се проявят симптомите на прееклампсия и колкото в по- тежка форма са те, толкова по- опасно е за майката и плода. При тежките форми се наблюдава увреждане на много органи ( сърце, бели дробове, бъбреци, мозък).При липса на адекватно лечение заболяването може да завърши с фатален край както за майката, така и за плода.
  Профилактика:
Наблюдаването на бременността от женска консултация, стриктното измерване на артериалното кръвно налягане и повишеното внимание на лекарите към жените с висок риск е най- сигурния начин за ранно диагностициране и адекватно лечение на прееклампсията.
   Лечение:
Най- ефикасното лечение е раждането на плода, което е особено благоприятно при жени близо до термин. При всички останали се използват медикаментозни средства , след съответна консултация със специалисти.

Материала подготви: д-р Панайотова

Тема на месец февруари

Тема на месец януари